Сивите панелни блокове, нашарени тук там с топлоизолирани апартаменти на парче са позната гледка в страната. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища „до момента са обновени над 1800 от общо 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране. Още почти 100 са в изпълнение, а по над 90 други текат подготвителни дейности. Докато се вземе решение какво да е бъдещето на програмата, заради големите ползи от нея и заради големия интерес на гражданите, сме осигурили ресурс от 44 млн. лв. по ОПРР за 28 по-малки общини.“ Линк.
Остава обаче, необходимостта от саниране на още приблизително 42 000 жилищни блока, за които след приключването на програмата, няма осигурено финансиране. Трябва да имаме предвид, че в тази сметка не са включени изобщо по-малките сгради, чиято употреба също не отговаря на модерните изисквания за енергийна ефективност.
Каква е картината в Европа? Очаква се повече от 75 процента от сградите на континента да останат в употреба до и през 2050 г. И ако трябва да гледаме реално на нещата, те вече са в лошо състояние: само 3 процента от тях отговарят на най-високите стандарти за енергийна ефективност.
За щастие виждаме и положителни примери. Използвайки специфичен механизъм за организиране на финансирането, т.нар. Договор за енергийна ефективност или Договор с гарантиран резултат, свързан с гарантирани икономии на енергия в даден проект, заедно с „компания за енергийни услуги“ (ESCO) за управление на проекта, Хърватия успя да привлече частни инвестиции за финансирането на големи ремонти в много от градовете си.
Какво представляват ЕСКО договорите?
Накратко, това са договори за постигането на определено ниво на енергийна ефективност, при които изпълнителят извършва всички необходими дейности по осигуряването на определени нива на енергийна ефективност на сградите и си възстановява направените разходи от разликата между сметките за енергия преди и след повишаването на енергийните характеристики на обекта.
Тайната на успеха на този начин за осигуряване на финансирането на дейностите по саниране на сградите e в това, че възложителите по такива договори не инвестират собствени средства и това ги прави изключително привлекателни.
В Република Хърватска до 2020 г. общата инвестиция в реновиране на сгради достигна близо 410 млн. Евро, голяма част от нея чрез ESCO модела. Особено подходящ пример за успешното прилагане на модела е Болница Карловац близо до Загреб. След приключване на реновацията на сградата през 2016 г. (с 60% частни и 40% публични средства), използваната енергия и емисиите CO2 са намалели с над 50 процента. Годишните финансови спестявания за болницата са приблизително 540 000 евро годишно, пари, които ще финансират инвестицията за период от 14 години.
Зад успеха на този модел, обаче стоят важни правила, които трябва да се вземат предвид при прилагането му където и да е по света. За да се намали присъщия риск – е важно да има прозрачни правила и да се гарантира „честна“ сделка за местните / националните власти в договора. Това създаде необходимостта правителството в Хърватия да създаде шаблон за договор, който ясно дефинира всички задължения, рискове и права и по този начин да бъдат предотвратени възможните разногласия при изпълнение на договора. Изключително важна стъпка при отчитането на публичния дълг.
В Хърватска ЕСКО моделът се оказа положителна история. Въпрос на време и организация е това да се превърне в успешен модел за финансиране на дейностите по повишаване на енергийната ефективност и в други европейски държави. А защо не и в България?